Leoncino – серията, която възражда Benelli
Компанията е създадена през 1911г. и се радва на сравнителен успех през 20-те и 30-те години на миналия век, но при настъпването на Втората световна война и активното участие на Италия, Benelli претърпяват огромна катастрофа, от която следва изключително трудно възстановяване.
В очакване на чудото
След 1945г., екипът на Benelli осъзнават колко тежко всъщност е положението им. Заводът им е полуразрушен от бомбардировките, ресурсите са повредени и съответно неизползваеми. Въпреки това те започват своята работа – първоначално е тежка и няма ясен изглед дали ще има каквато и да е възвръщаемост на инвестицията.
Отнема им между три и четири години, за да възобновят частично бизнеса си в условия на финансова нестабилност и немотия. За да могат да спестят ресурси, Benelli започва процес по придобиването на хиляди военни мотоциклети, които са изоставени и от двете враждуващи страни по време на войната. По този начин те спестяват значителен финансов ресурс, като се налага единствено ремонт, който цели да ги пригоди за нормална употреба.
След като най-големия брат – Джузепе Бенели напуска компанията, управлението се поема от Джовани Бенели. Макар и да няма уменията на дизайнер като по-големия си брат, Джовани съумява да организира и управлява продуктовите линии. Именно под неговото ръководство се оформят основните черти на новия мотоциклет Benelli:
- Лек;
- Надежден;
- Изгоден.
Създавайки тази концепция, инженерите започват работа над първите модели, които Benelli пуска след войната. И тогава чудото се случва.
Раждането на Leoncino
През 1951г., фабриката на Benelli в Пезаро създава първият си следвоенен мотоциклет. Те го кръщават Leoncino (в превод – Лъвчето), като поставят и емблема на лъв на предния калник, което се превръща като почти регулярна процедура за тази серия.
Самите характеристики на първият модел, покриват напълно основите, които Джовани Бенели поставя. Лек, 125 кубиков с двутактов двигател. Веднага след това на пазара пускат първите два варианта – градски (с 6 к.с. и 90км/ч. максимална скорост) и спортен (с 7 к.с. и 105км/ч максимална скорост). Сухото тегло и при двата модела е бил приблизително 84кг.
Истинският успех Leoncino придобива през 1953г. на известното италианско състезание Motogiro, което се провежда за първи път от десетилетия насам. Тогава големите италиански производители решават да участват и да премерят сили. Освен Benelli, присъстват големите имена на Ducatti и MV Agusta, както и на вече несъществуващите Laverda (които през 2006г. са придобити от Piaggio) и Moto Morini.
Състезанието се провежда в градска среда, като стартът и финишът е в град Болоня. Самото Motogiro привлича множество ентусиасти и професионални състезатели. След продължителна битка, печели Benelli с тяхното Leoncino и водач Леополдо Тартарини. Учудващото в случая, е че успяват да победят мотоциклети, които са по-мощни (участват мотори със 175 кубикови двигатели) и на теория по-бързи. Ала пъргавината и лекотата на „Лъвчето“ успяват да го класират на първа позиция със средна скорост от 96.342 км/ч.
След това състезание, Benelli Leoncino става един от най-предпочитаните и обичани мотоциклети. В периода 1951-1962г. се произвеждат над 40 000 бройки, като компанията се впуска в начинанието да предложи и различни разновидности на Лъвчето от Пезаро.
Модел Leoncino |
Година/и на излизане |
Кубатура |
Забележка |
125 |
1951г. |
123 см3 |
Едноцилиндров, двутактов |
125 Normal |
1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1959 |
123 см3 |
6 к.с. и 90км/ч. максимална скорост |
125 Sport |
1952, 1954, 1955, 1957 |
123 см3 |
7 к.с. и 105км/ч максимална скорост |
125 Carenato |
1952, 1954 |
123 см3 |
Едноцилиндров, двутактов |
Motofurgoncino 125 |
1953, 1954 |
123 см3 |
Всъщност Motofurgoncino e триколка |
125 Lusso |
1955, 1957 |
123 см3 |
Едноцилиндров, двутактов |
Rikshaws |
1956г. |
123 см3 |
Триколка, която тогава е имала функция на такси заради пригодената задна част за транспорт на хора. (снимката долу) |
125/150 single chassis |
1957г. |
123 и 145 см3 |
И двете версии на триколката са били снабдени с двутактов едноцилиндров двигател |
150 |
1958г. |
145 см3 |
едноцилиндров двутактов с чугунен цилиндър и алуминиева глава |
New Lion |
1963, 1968 |
123 см3 |
Едноцилиндров, двутактов, с променен дизайн |
Scrambler |
1968 |
123 см3 |
Способен да покрива къси офроуд участъци |
Cross |
1970, 1971 |
123 см3 |
Едноцилиндров, двутактов |
Присъствието на Leoncino през новия век
2015 е годината, когато Benelli решават да върнат една от най-успешните си серии на пазара, като представят първият си прототип. През 2017г. пускат официално на пазара две разновидности – Leoncino и Leoncino Trail.
Тези мотоциклети са с двуцилиндров, четиритактов двигател и кубатура от 500 см3. Максимална мощност 48 конски сили (35 kW) при 8500 об./мин. и максимален въртящ момент от 45 Нм (4,6 kgm). Това превръща новите модели в мотори с модерни характеристики, като в същото време запазват и духа на онзи Leoncino пробил път на Benelli толкова отдавна.
Като символ на миналото, съвременните разновидности носят гордо лъвът на Пезаро на предния калник.
У нас, двата модела на Benelli се радват на немалък интерес, като са налични в два цвята – червено и сиво.